Тирамису

Тирамисуто (поне за мен) е десерт, който може да бъде или божествено лек, пухкав и нежен или прекалено силен на вкус и аромат, мокър и… суров.

Когато излизаме навън, рядко го поръчвам, основно заради хипохондричната ми натура (в оригиналната рецепта тирамисуто се приготвя със сурови яйца), а и защото (ей сега ще изляза от моята скромна същност за момент) така и не намерих място, където да го правят по-добре от мен. И то не защото съм невероятен кулинар, а просто защото има няколко неща, които ако се спазват, се получава този “омгояояэпиняаъпяэдсе, ще се омъжиш ли за мен ВЕДНАГА!!!?” ефект. Сериозно. На Нова Година ми предложиха и жалко, че мъжът ми изпусна този важен за мен момент.


Тирамису

  • 4 белтъка
  • щипка сол
  • 6 жълтъка
  • 150 гр пудра захар
  • 500 гр маскарпоне
  • 300 мл кафе (ползвам разтворимо)
  • 300 гр бишкоти Савоярди (аз взимам от Лидл, не е реклама, фен съм им като цяло)
  • какао (горчиво! като за сватба!)

Написала съм продуктите в реда, в който ще ви потрябват, така че да не се връщате по пет пъти и да проверявате дали не сте забравили нещо. Така например веднъж забравих да сложа маскарпонето *емотикон праскам се по челото*.

IMG_4986.JPG

Как се приготвя?

Вземете два съда (единият  от които да е малка тенджера/касерола) и разделете яйцата (4 белтъка и 6 жълтъка, последните в тенджерата). Сложете една по-голяма тенджера с вода на котлона да заври.

Разбийте бълтъците на сняг и малко преди края добавете щипка сол. Разбити са перфектно, ако обърнете съда и те не паднат върху главата ви. Ако не сте сигурни в резултата, не правете тоя експеримент пред публика.

Разбийте жълтъците докато увеличат обема си и СЛЕД това добавете пресятата пудра захар (150 гр). Разбийте отново добре и сложете на котлона, на водна баня, докато се сгъсти, като бъркате постоянно. Отнема време, така че си пуснете един сериал, докато чакате.

Ако този крем ви прилича малко на Забайоне/Сабайон, без добавката за настроение – не сте се объркали.

След като доизгледате сериала, кремът с жълтъците трябва да се е поохладил, а белтъците да не са спаднали още. Сега е моментът да добавите маскарпонето (500 гр). Последователността е крем с жълтъци – маскарпоне – белтъци, като последните НЕ се разбиват с миксер в общата смес.

Сварете кафето и ако сте в добро настроение, прибавете малко марсала, ликьор, уиски или домашна ракия. Последното може би все пак е добре да си го сипете на вас, а не в десерта. Тъй като аз разнасям по баби, дядовци и лели, обикновено пропускам тази част и по всеобщо мнение, не се отразява на вкуса.

Потопете всяка бишкота в кафето и наредете в тавичка или друг красиво-подходящ съд. Стремите се бишкотата да е добре напоена (така че да омекне), но все пак да не се разпадне и да не тече кафе от нея. Въобще, това е един от тези “прибавете на око и печете до готовност в умерена фурна” моменти.

След това редувайте пласт бишкоти, пласт крем и накрая (при мен общо две обиколки) завършете с крем и поръсете с ПРЕСЯТО ГОРЧИВО какао.

И ей сега идва най-трудната част – оставете в хладилник поне 8 часа.

img_4989

Рецептата не е нищо оригинално и ще я срещнете с леки вариации във всеки блог/влог/книга/предаване, но това което прави резултата различен, са няколко малки детайла.

Защо се получава добре?

На първо място, границата между пухкав, лек крем и блудкав безвкусен пълнеж е наистина много тънка и тя е… един белтък. В следствие на безброй нАучни експерименти, стигнах до заключението, че 3 белтъка са малко и кремът става тежък (и на вкус, и на консистенция), с 6 пък става много размито положението и 4 е идеалното число. Ако правите двойна доза, увеличете белтъка с още един брой (т.е. при 12 жълтъка, използвайте не 8, а 9 белтъка). Казвам го, защото най-вероятно ще започнете да правите все двойни дози.

На второ място – жълтъците не са сурови (йей!). Заради приготвянето на крема на водна баня, захарта се разтваря напълно, жълтъците се сгъстяват и като цяло се получава един много лек завършек.

И на последно място – продуктите. Не е никаква изненада, но ако използвате качествени продукти, резултатът ще е като посочения в първия абзац на публикацията. А ако имате откъде да намерите и домашни яйца, отгледани с любов от щастливи, ерудирани, свободни, здрави и необвързани кокошки, просто… ами, вече не може да се опише с думи.

img_4990

За какво служи този бутон

С Iron Maiden се запознах в училище и дълго време бяха саундтрак към едни диви и щастливи години. Въпреки това, не бих могла да кажа, че знаех повече от основните неща за групата (интернет далеч не беше това, което е днес). Така че посегнах към автобиографията на Брус съвсем непредубедена, дори леко скептична. Очаквах пиянски истории, диви купони, остоумни шеги и всичко в стила на една рок(метъл)звезда.

Да, ама не. След като четох във всяка свободна минута през последната седмица, със сигурност мога да кажа, че това е живот, който си заслужава да се опише. И да се прочете. А който има и късмета – да го изживее.

“Тъй като песента Dracula се беше приела добре, решихме бандата ни да си изгради имиджа около шок хоръра (…) Дългурестия ни австралиец носеше наметало и много очна линия. Басистът ни – гумена маска на 80-годишен мъж, а аз – зелен армейски клин, боксьорски ботуши и риза. Най-важната част от всичко това беше бандажът от златно ламе. (…)

Последваха още участия и славата ни се разнесе чак до Кройдън. Там случайно попаднахме в полезрението на агент, който искаше да подпише с нас.

– Брилянтно, момчета – каза той. – Много ми хареса. Комедиен хевиметъл. Чудесно!”

Интелигентен, забавен, леко непукист, решителен, отворен към всичко ново, адски добър във всяко едно нещо, което прави… клиширано или не – За какво служи този бутон е наистина вдъхновяваща. По онзи невероятен начин, който събира едновременно “прави го както трябва или въобще не го прави” с “ма*ната му, живей си живота” в перфектна хармония.

“- Колко време ще е необходимо, за да се възстановя?

Амен обмисли въпроса ми много добре.

– Лекувах един пилот на Кралските военновъздушни сили, който има същия тумор като твоя. Минаха 12 месеца, преди да се почувства добре отново.

Дванадесет месеца? Това беше прекалено дълго. Щеше да ми стане скучно дотогава.

– Ще се преборя с това – заявих аз.”

Често, докато прелиствах страниците, четях цитати, откъси или направо цели страници на мъжа ми. До един момент, в който просто му казах, че задължително трябва да я прочете и минута след като я завърших му я стоварих на бюрото.

“Когато излязохме на сцената, приливът на адреналин беше убийствен (…) Всички тези хора, всички тези емоции, а… звукът беше отвратителен. (…) Когато стигнахме до Relevations, бях взел моята китара Ibanez в електриково синьо. Връзва се чудесно със стилната електрическо синя акустична китара Ovation, която все още имам. Гневът ми нарастваше неимоверно, докато се опитвах да комуникирам с озвучителя от сцената. Ядосан до краен предел, свалих китарата, вдигнах я над главата си и си разцепих челото на дървения й край. От раната потече кръв, а аз отидох до пулта.

Озвучителят видя кръвта и се ужаси.

– Оправи звука, мамка му… не ми стой като някаква златна рибка – излаях аз.

Предполагам, че съм приличал на някакъв ненормалник, какъвто в онзи момент наистина бях. В подкрепа на мнението си стоварих китарата си в пулта и я счупих.

– ОПРАВИ ГО! – изкрещях.

Звукът не се оправи, затова хвърлих всички монитори от сцената.

(…) Попях още малко, след което се скрих зад усилвателите, за да се успокоя. (…) След малко се появи друг член от екипа, който беше много развълнуван. Той огледа раната ми.

– Род пита дали можеш да я натиснеш и да покървиш още малко? Изглежда чудесно по телевизията.”

“What does this button do?” е на 10то място в класацията за бестселъри на “Ню Йорк Таймс”. И със сигурност има защо.

“Ама че луда година. Сега като се замисля, ама че луд живот!”


За какво служи този бутон? Автобиография на Брус Дикинсън

Издателство: Сиела

Страници: 392

Корична цена: 25 лв. 

Анотация: Дългоочакваната автобиография на невероятния, многолик вокал на “Iron Maiden” – една от най-успешните, влиятелни и велики рок групи на всички времена. Със своето участие в бандата Брус Дикинсън си извоюва правото да бъде наречен легенда. Но фронтмен не е единствената шапка, която Брус носи. Освен че е един от най-добрите и уважавани певци и композитори, той е пилот, предприемач, пивовар, романист, радиоводещ и филмов сценарист. Също така е състезател по фехтовка от световна величина. Често определян като човек енциклопедия, Брус има за цел да мотивира и вдъхнови любопитните души и верните фенове с тази своя автобиография.

Той отпуска на воля разюзданата си креативност, страст и анархично чувство за хумор, за да ни разкрие някои невероятни истории от живота си, включително тридесетте си години с “Iron Maiden”, самостоятелната си кариера, детството си в ексцентричната британска учебна система, ранните си банди и наскорошната си борба с рака. Смели, честни, интелигентни и много забавни, мемоарите на Брус Дикинсън предлагат на феновете един прозорец към неговия личен живот, към неговото сърце.

В своята книга вокалистът на “Iron Maiden” говори за трудното си детство и сблъсъците с британската образователна система и насилието в нея, за своите планове да стане военен, за страстта си към фехтовката, авиацията, бирата, ужасите, писането, киното и, разбира се, хеви метъла. Брус Дикинсън разказва за понякога трудните си отношения с бандата, за сблъсъците на огромни егота в света на рока и метъла, за раздялата му с “Maiden” и завръщането му при тях, за създаването на култови хитове като “Number of The Best”, а също и за многобройните случаи, в които е рискувал живота си – в авиационни инциденти, заради странни прищевки и дори заради желанието му да изнесе концерт в Сараево по време на бойни действия.

Дръзки, откровени и много забавни, тези мемоари са поглед отблизо в живота, душата и главата на един от най-уникалните и интересни музиканти в историята на рока и метъла.