5 съвета, които ще ви помогнат да правите по-добри снимки

Тиксото, твоят най-добър приятел

Вложили сте време и стабилни нерви, за да подредите една прилична композиция, обаче ей това кръгло червило срамежливо бяга от кадър, като по пътя повлича още няколко нестабилни характера. И трябва да започнете отначало.

Този път обаче, намерете едно хартиено тиксо. Хартиеното тиксо лесно събира различни елементи, без да оставя трайни следи след приключването на връзката. Така че просто откъснете малко, залепете предмета върху основата и сте готови.

Да повдигнеш настроението… и предметите

Когато снимате с телефон или фотоапарат с не толкова подходящ обектив (моя е такъв например), често ъглите на кадъра се изкривяват, сякаш снимате върху топка, а не върху равна права повърхност.

Вместо да давате няколкостотин за обектив, може да коригирате това, като леко повдигнете външните ъгли на предметите. В зависимост от големината на предмета, може да сложите отдолу капачка например – идеята е да е достатъчно малко, за да не се вижда и достатъчно стабилно, за да държи предмета, който е върху него.

Нищо ти няма – мини с ръкава отгоре

Преди да наредите предметите, забършете праха от тях. Даже този, който не виждате. После го направете още веднъж. Това особено важи за огледални и бляскави повърхности, както и на предмети, които ще снимате от близо.

В началото често пропусках тази стъпка (колко пък прах да събере едно червило в дамската чанта?) и след като прехвърлях кадъра на компютъра се оказа, че всъщност… много! Не че не може да го изтриете на Photoshop, но колко по-лесно е просто да минете предварително с ръкава отгоре, нали?

Welcome to the dark side

Понякога, колкото и да се опитвате да нагласите композицията така, че да е уж равномерно осветена, се получава един дооста светъл край и един стабилно тъмен. Ако вече сте чели статията как да използвате оптимално светлината и все още не ви се получават нещата, пробвайте и с този (наистина малък) трик – разположете светлите предмети в тъмната страна на композицията, а тъмните предмети – в светлата част. Няма да направи чудеса, но ще даде макар и малка визуална разлика в крайния резултат.

Стани, падни за десет

Така и така сте откарали последния час в опити да аранжирате последните си покупки или кафето от сутринта. Използвайте готова композиция и я снимайте поне от още 3 различни ъгъла – отгоре, отстрани, под ъгъл от 45 градуса, от ляво, от дясно, от близо, от далеч, само части от нея или цялата. Въобще – щракайте наволя. Понякога, най-добрите кадри се получават така – непланирано или от ъгъл, който не сте и очаквали, че може да е подходящ. Плюс е, че може да го броите и за сутрешна тренировка с цялото клякане, ставане и стоене на един крак.

Как да използваме естествената светлина и кога какво е подходящо да снимаме

Ще ме огрее ли днес или не? Това е въпросът, който си задават много блогъри, влогъри, инстаграмъри, въобще всички ентусиасти с афинитет към фотографията… а сигурно и гаджето ви на Свети Валентин.

И не е чудно. Светлината е основна част от една добра снимка. Много пъти съм ви споделяла, че ако имате хубава дневна светлина, не ви трябва нищо повече за да направите чудесен кадър. Какво става обаче, ако нямате такава? Трябва ли веднага да помъкнете 1-2 софтбокса, за да направите добра снимка?

Не.

Как да използваме естествената светлина и кога какво е подходящо да снимаме

Continue reading Как да използваме естествената светлина и кога какво е подходящо да снимаме

4 начина да подредите флатлей

Ако вече сте натрупали завидно количество предмети, козметика или въобще всякакви момичешки неща, които искате да споделите със света по един малко по-различен начин, може би тази статия ще ви се стори интересна и полезна.

Има (безброй) различни начини, по които може да подредите една флатлей снимка и може би точно в това се крие драмата. Казват, че силните владеят хаоса, но това си е пълна манипулация. Уж артистично разхвърляте предметите, които искате да снимате, но някак си вашият хаос няма нищо общо с хаоса на онези снимки, които сте запазили за вдъхновение. И това е просто защото има ред в тях. Обзалагам се на блокче шоколад (и вие ли сте на диета и търсите всякакъв начин да се измъкнете?), че след като прочетете тази статия, ще намирате ред дори и в най-разхвърляната добра снимка.

Наред с това, ще ви споделя и няколко насоки за смелите перфекционисти, които държат всичко да е в тон и ред. И точно с тях започваме.

Перфектно подреденият флатлей

С този вид просто не може да сбъркате.

Ако нямате вдъхновение или просто не знаете откъде да я почнете, това е вашият човек.

Аз често използвам този начин, за да подредя предметите (и мислите), които искам да снимам и да видя дали всички подбрани предмети за следващата фотосесия се разбират добре помежду си или трябва да добавя/махна нещо. И доколкото това е невероятен плюс, спестяващ време, в същото време е истински трън в… онези части, които се опитвате да стегнете за лятото. Просто защото няма как да скриете в всеобщата суматоха тези иначе много красиви и любими обеци, които се оказва че въобще не се връзват в цялата картинка. Т.е. положението тук трябва да е perfect match или перфектната любов от приказките.

Square All.jpg

Трик, с който да си направите живота по-лесен:

  • Извън кадъра, сложете две успоредни големи линии, две успоредни списания или две успоредни кутии. Схванахте идеята. Освен да бъдат успоредни едно с друго, трябва да са успоредни и с камерата ви. Започнете да подреждате един след друг предметите, като ги подравнявате с въпросните отправни точки. Ако камерата ви има grid опция, включете я и забравете за списанията и ролетките.
  • Запасете с търпение – този вид флатлей изглежда измамно лесен, но красотата му е в това, че в някакъв момент ви идва да се гръмнете, подредено разбира се, защото все остава празно някъде и не може да наредите “пъзела”.
  • Редувайте малки с големи предмети, а най-малките използвайте за да запълните “празнините”.
  • Оставяйте място между предметите. Дори и в спомената по-горе перфектна любов, предметите имат нужда от лично пространство. Уважавайте го.

Разхвърляният флатлей

Ако е събота следобед, изпили сте поредното кафе и имате време и стабилни нерви, впуснете се смело в тоя експеримент.

Този тип снимки са еквивалент на това да се събудите, да си сложите старателно грима, да се върнете обратно в леглото и да праснете едно I woke up like this #nofilter селфи в мрежите.

С две думи – когато видите разхвърляна снимка и тя изглежда ама наистина толкова невероятно добре, че се чудите къде бъркате вие – може да сте сигурни, че фотографът на този естествен шедьовър е отделил предостатъчно от времето си, за да я направи.

Трик, с който да направите живота си по-лесен:

  • Изберете си една “звезда”, около която да се върти всичко. Не е необходимо този предмет да бъде буквално в центъра на кадъра, а просто, подобно на Рим – всичко да води към него. Без тази отправна точка сте буквално изгубени.

Layer-93226.jpg

  • Използвайте правилото на третините – мислено (или не толкова) разделете кадъра на 9 равни квадрата и там където се пресичат точките, поставете предметите, които искате да грабват вниманието.

Layer-9325318 copy.jpg

  • Вкарайте ред – дали някои от предметите ще бъдат успоредни на други или пък например общата картинка ще се движи от единия диагонал към другия, важното е да има някаква линия (буквално), която да следвате.

layer

  • Сложете в останалото празно пространство по краищата още 1-2 предмета, които да се цепят от колектива. Така, за да бъдете небрежни.
  • Използвайте малките предмети (пръстени, обеци), за да “сплотите” тая весела компания. Така колкото и разхвърлян да е флатлей, винаги ще изглежда като едно цяло.

The Spilling Flatlay (отворена съм за всякакви предложения от родната ни реч)

Дали ще се разпилее всичко от чантата ви, от кутията на тоалетната ви масичка, котката ще бутне всичко от току-що подреденото ви бюро или просто ще си лиснете кафето – във всеки друг случай това би било поредното “опппф ма***@$(@%^* му!!!”. Но не и в този случай. В този случай му се вика арт.

Подобно на Разхвърляния флатлей обаче, и тук нещата само привидно изглеждат подвластни на хаоса, а всъщност има дори още по-строг ред на изпълнение.

the-spill

Трик, с който да направите живота си по-лесен:

  • Вземете любимата си чанта (бонус, ако има презрамка за през рамо, защото може да я използвате като “линия”, по която да се развива действитето), симпатична кутия, любим пуловер (как така кога са се изсипвали неща от пуловер?!), в краен случай тенджерата с обяда и поставете предмета в някои от ъглите на композицията.
  • Тънкият момент е да държите всичко в достатъчна близост едно до друго, така че да се разбере, че това не са просто случайно разпилени неща, а си имат история и тя започва от едно-единствено място, като в същото време не направите тая малка общност прекалено населена, за сметка на останалото място в кадъра, в което няма да има почти нищо.
  • За да постигнете това, освен да следвате правилата на Разхвърляния флатлей, може също така да поставите нещо (списание, книга, поднос или друг голям, но неутрален предмет) под композицията, който също да обедянива всички и да насочва погледа към същината на композицията.

Layer-93253260.jpg

Минималистичният флатлей

Ако всичко до тук ви се вижда прекалено сложно, заложете на минимализма.

Той винаги е актуален като новогодишна резолюция през януари, а и освен това не изисква кой знае какъв инвентар, за да се направи.

Подобно на Перфектно подредения флатлей обаче, изисква педантичност и здрави нерви, за да постигнете това почти недостижимо съвършенство Less is more (малкото е повече).

Layer-9325319.jpg

Трик, с който да направите живота си по-лесен:

  • Следвайте максимата “Един кадър е добър не когато няма какво повече да се добави, а когато няма какво повече да се махне”. Или накратко – махайте предмети, докато не остане (почти) нищо на снимката. Сега се замислям, че може би онези едноцветни “шедьоври” на изкуството, които струват годишният бюджет на страната ни, сигурно така са се появили.
  • Малкото предмети в минималистичните кадри направо крещят за внимание, защото и без това погледът няма къде другаде да се спре. Затова е по-добре да имате някаква история, която да разкажете с този кадър – “Ииимам нови буукиии!” например (Обувки. Известният израз от Автобиографията на Бранислав Нушич и ако не сте я чели, прочетете я, защото ви очаква няколко часа/дни смях).
  • Както и при The Spilling flatlay, сложете неутрален предмет под цялата композиция, така че ако някой зрител се обърка къде и до къде точно се развива действието, да му подскажете.

Заключение

Layer-93250.jpg

И въпреки че тези насоки определено дават път и посока при снимането на флатлей, в крайна сметка не забравяйте, че идеята е да се забавлявате и успешно може както да съчетаете няколко вида флатлей в един, така и въобще да не следвате никакви правила и в крайна сметка хаосът да ви завладее. Или пък вие него.

Layer-93239.jpg

 

От къде купувам аксесоарите, които снимам

Вярвам, че ако не бяха жените, икономика нямаше да съществува. Въобще цялото световно стопанство се движи от по-нежната и емоционална част от човечеството и в този безкраен световъртеж от мода, козметика и още хиляди неща, които трябват и не трябват, ще ви споделя няколко изпитани места, от които пазарувам, какво си взимам, както и какво избягвам да правя.

Има едно единствено задължително правило, което спазвам когато се отнася до пазаруване – Трябва да ми трябва. Няма такова “Ама неверояятно красиво еее и тоолкова намалено!!”. Тц. В такива моменти човек трябва да прояви силата на своя характер и когато срещне перфектната чанта да каже “Не, благодаря. Вече имам една (добре, де – няколко), която ми върши работа”.

Освен това не обичам да складирам предмети и да ги имам, заради самото имане. Колкото по-изчистени са шкафовете, толкова по-добре се чувствам. Ако не можете да се възпрете от пазаруване, лесен трик е да намалите шкафовете вкъщи – няма шкаф, няма място, няма проблем.

Как тогава изглежда така, сякаш съм събрала инвентара на половин магазин в снимките, които правя? 

На първо място, колкото и минималистичен живот да се опитвам да живея, аз съм прилична кифла на 30 години, която работи неадекватно много и която през последните няколко години е посъбрала известно количество козметика и аксесоари, която поддържам във фотогеничен вид (не умишлено. недостатък на характера ми е). Сигурна съм, че малко или много и с вас е така. Любимото червило, което няма да изхвърлите или онзи пуловер, който отива с всичко. Така че, забравете синдрома “Нямам какво да облека (и съответно “снимам”)”, погледнете истината в очите и си признайте, че имате повече от достатъчно неща в гардероба си и дамската чанта, които може да използвате за тази цел. В комбинация със сутрешното ви кафе в красива чаша или кексът от майка ви, не ви трябва нищо повече за една добра снимка.

Отделно от това, съществена част се дължи на едно просто правило, за което ви разказах в предишната публикация – 60/30/10. Ако и вие го спазвате, ще изградите една разнообразна и привидно голяма колекция за снимки, която да поберете в една прилично средна кутия.

А ето откъде съм събрала нещата за моята такава кутия:

  • asos.com – За всичко. Откакто го открих, пазаруването доби съвършено нов смисъл и рядко купувам нещо от реален магазин. Безплатна доставка, безплатно връщане, артикули започващи от долар и стигащи до хиляда (ако сте ударили някой джакпот), от обеци до чинии – стига да имате достатъчно време да разгледате безкрайните страници с предложения, винаги може да намерите добри и бюджетни попадения за гардероба, кухнята, мъжа, децата, жената и колата. От тук взимам почти всичко, което виждате по снимките.
  • hm.com – Стоки за дома. От тук рядко пазарувам онлайн, защото доставката им е бавна, връщането е трудно, а цените не са от най-конкурентните (и пак да кажа – говорим за онлайн магазина, и за Home секцията им само). Въпреки това, когато има намаление, поглеждам какво ново има.
  • fashiondays.bg – Мода. Даа, знам че са по-скъпи. Но със същата убеденост знам и че когато правят намаления, реално се случват такива, така че на официални празници като рожден ден, трети март и ден петък, поглеждам и в техния сайт. От тук обикновено пазарувам чанти и часовници.
  • kreo.bg – Стоки за дома. И те попадат в по-скъпите опции, но имат наистина страхотни попадения и от време, на време си позволявам по някое малко бижу от колекциите им. Чашата със златен кант, която слагам на толкова снимки например е именно от там. Пазарувам от физическия им магазин основно.
  • boots.uk – Козметичен магазин. Ето това беше откритието на Черния петък тази година за мен. Невероятно разнообразие от марки, намаления, комплекти и любимите ми Ted Baker във формата на козметика. Именно за черния петък поръчах един козметичен комплект от там, който ми излезе цифром и словом 73 лв, а съдържаше повече от необходимото – от душ гел, през крем и лосиони, спирала, червила, бронзант, молив и няма да изреждам още колко неща, които освен невероятно качествени, са и безкрайно красиви.

 

Как да направим перфектната flatlay колекция и правилото 60/30/10

Всъщност на пръв поглед изглежда, че няма нищо кой знае какво сложно – просто подреждаш или оставяш хаосът да властва на бюрото и снимаш любимите си неща.

Да, но неизвестно (досега! :D) защо, нещата не се получават съвсем. С времето установих, че има няколко основни насоки, които гарантират добра визия на flatlay-a и днес ще разкажа малко повече за тях.

Правилото 60/30/10

В интериорния дизайн има едно правило – 60/30/10, което по мое скромно мнение напълно успешно може и трябва да се прилага и при flatlay фотографията.

Според това правило, в повече от половината от композицията ви следва да присъства основният цвят. Ако не сте настроени крайно авантюристично, заложете на неутралните цветове. Бялото например винаги е перфектен вариант – бяла купа, бяла чиния, бялата опашка на котката, бял пуловер, бели гащи, каквото и да е в тази гама, ще даде пълнота на снимката, няма да вземе от “блясъка” на основния предмет и няма да ви се налага да купувате нови неща за всеки кадър.

Допълващият цвят е 30% от цялата композиция и мисля, че няма да ви изненадам като кажа, че обикновено при мен той е розовото злато 😀 В редки случай залагам на жълто злато или сребро. Важното е да има блясък, дори той да е няма и една трета от цялата картинка.

Последната част заема акцентът, който с иначе невзрачните си 10%, всъщност играе главна роля и задава цялото настроение на снимката. Представете си същата снимка, но в синьо например и ще добиете ярка представа за значението на тези 10%.

Banner

Ако спазвате това правило, ще си дадете сметка (буквално), че няма да ви струва кой знае колко изграждането на някакъв приличен реквизит за снимки. Просто защото ще имате базовите елементи и от време на време може да дадете по някой лев за нов акцент. Аз действам на този принцип и въпреки, че изглежда че имам изключително много джундурии, всъщност те се побират буквално в една кутия с размери 45х45х45 см.

Текстура, форма/стил и големина

След като сме установили основните цветове, е добре да обърнем внимание и на самите предмети.

Текстурата се материализира в едно пухкаво килимче (от тези много модерните, които приличат на китеника на баба ви, но сресан), което придава топлина и дълбочина на снимката. Текстурата също може да бъде и няколко симпатични ръбчета, като на бялата кутия от снимката. Важното е просто светлината да се спира някъде, защото иначе погледът ще се изгуби в безкрайното бяло.

Добре е формите и стиловете да се разбират помежду си. Така ако сте решили да го карате скандинавски и да заложите на геометричните изчистени фигури, сигурно не е най-добрата идея да добавите и едно помпозно огледало с всевъзможни извивки, колкото и любимо да ви е то. Тук трябва да призная, че често се отклонявам леко от това правило, просто защото имам няколко любими предмета, които ги бутам на всеки кадър като майка снимки на бебето си във фейсбук.

Големина. Значи цял живот ви разправят как размерът нямало никакво значение и рано или късно започвате да вярвате в тази максима. На мен ми трябваше доста време съмнението ми да прерастне в непоколебима убеденост, че това са пълни глупости що се отнася до flatlay фотографията. Трябва, просто ТРЯБВА, да имате по-големи предмети, освен ако не искате снимката ви да изглежда като съборена от котката ви дамска чанта (защото всички знаем колко дребни джунджурии могат да се намерят във всяка себеуважаваща се дамска чанта).

Всъщност мисля, че и тук успешно може да се приложи правилото 60/30/10 – 60% големи предмети, 30% средна хубост и 10% малки акценти, които “свързват” всички части.

В някоя от следващите публикации ще ви запозная с няколко насоки как да подредите тези проценти из цялата снимка, но преди това – ето откъде да се сдобиете с тях.

 

Какво фотографско оборудване използвам – цени и алтернативи

Както няколко пъти съм споделяла с вас, аз не съм фотограф. Единствено неподправения ентусиазъм ме кара с такова желание да се хвърлям и изпробвам всяко едно нещо прочетено във фотографска книга, форум, статия или упътване и после да споделям с вас това, което е проработило за мен.

Оборудването обаче се оказа най-обширната и заемаща изненадващо много време и още по-изненадващо много финанси част. Тук и основният принцип на проба-грешка (на когото съм голям фен), е почти неприложим и коства доста (буквално).

Затова ще се опитам да ви спестя поне на вас някой и друг лев и да ви предложа няколко алтернативи на основното любителско фотографско оборудване за снимането на flatlay.

Какво фотографско оборудване използвам – цени и алтернативи

Continue reading Какво фотографско оборудване използвам – цени и алтернативи

Базова обработка на снимки във Photoshop

Първо бих искала да започна с две досадни, но много важни уточнения:

  1. Професионалният софтуер за обработка на снимки е Lightroom. Но тъй като дълги години ползвам Photoshop, снимам от скоро, което създава и без това доста променливи резултати, за момента залагам на сигурното поне по отношение на софтуера. За това и обработката, която показвам тук е именно с Photoshop. 
  2. За да се обработи една снимка, първо трябва да се заснеме (не думай). И има огромно значение каква именно ще е снимката, която ще се обработва. Но тъй като не бих искала да си играя с търпението ви и тази публикация да стане прекалено скучна още преди да е започнала, ще приемем че разполагаме с една прилично светла снимка на фокус. Тук може да видите основни насоки за заснемането й. 

И така. Благодаря ви за търпението (ще ви трябва още известно такова, за да стигнете до края).

Старая се да обработвам снимките минимално и да имат колкото е възможно по-естествен вид. Дали успявам е друг въпрос, но имам непоклатимия оптимизъм, че с времето и това ще стане. 

За целта използвам няколко основни опции на Photoshop – Hue/Saturation, Levels и рядко Photo Filter.

За да стигнете до тях има два начина.

  • от менюто горе Image – Adjustments
  • или долу в дясно от Layers 

Разликата е, че ако изберете първия вариант, ще направите промени директно на снимката, които в общи линии са крайни. Т.е. ако оплескате нещо, ще трябва да се върнете в изходно положение и да започнете всичко отначало. От друга страна, опростява нещата и не се обърквате от многото опции, които сте задали.

Ако изберете втория вариант, създавате нещо като маска върху снимката и в процеса на обработка може да се “връщате” и да променяте отделните стойности на опциите (Hue/Saturation, Levels и тн), които вече сте избрали. Т.е. дава ви по-голям контрол и възможност за фина настройка. Аз лично винаги оплесквам нещо, така че предпочитам именно този вариант.

Сега, за отделните опции.

Hue/Saturation

Hue/Saturation се използва, за да:

  • промените целият нюанс на снимката
  • промените отделни цветове от снимката
  • увеличите или намалите сатурацията (яркостта на цветовете)
  • теоретично за да изсветлите или затъмните цветовете (не го препоръчвам, има си други начини с по-добър резутат, които ще разгледаме после)

За да промените целият нюанс на снимката, трябва да изберете Master и след това с мишката да променяте Hue до нюанс, който ви харесва. Ако изпаднем в крайности, снимката например може да изглежда така: 

Ако обаче не държите на такива драматични промени и просто бихте искали да промените само ей това жълто, което ви притеснява, изберете от менюто Yellow (вместо Master) и по този начин с местенето на Hue ще промените само неговият нюанс.

Ако Photoshop-а се прави на ударен и не разбира за кое жълто му говорите, с този инструмент кликнете върху желания нюанс и тогава променете Hue. 

Вече сте настроили гамата, която ви харесва, но цветовете ви се виждат някак… никакви. За да увеличите яркостта им, пак по същия начин (с Master за цялата снимка или с Red, Blue и тн за отделните нюанси) местите стойността този път на Saturation на дясно, за да увеличите яркостта и на ляво – за да я намалите. 

Последната опция Lightness оставям на изследователския ви дух, защото както споменах и по-горе, не смятам, че е най-добрият начин за изсветляване или затъмняване.

До тук, снимката изглежда така (преди и след):

Levels

Levels е опцията с възможност за най-променливи резултати, с която ще ви запозная днес. За да се справите с нея, трябва да разчитате или на опит, или на стабилна интуиция с афинитет към абстрактното. 

Levels има 5  основни точки за промяна:

  1. промяна само на най-светлите тонове от снимката
  2. промяна само на най-тъмните тонове
  3. промяна само на средните тонове
  4. затъмняване на цялата снимка
  5. изсветляване на цялата снимка

До тук всичко ясно, но да кажем, че бихте искали малко по-светла снимка. Как да го направите? С промяна само на най-светлите тонове? С изсветляване на средните и затъмняване на тъмните? С общо изсветляване на цялата снимка? Ей точно тук се крие красотата на тая опция – по някое време така ви причернява пред очите, че дори и тъмните тонове не могат да ви впечатлят особено.

За абсолютно всяка една снимка, използвам различна комбинация постигната на принципа опит-грешка, като използвам и петте точки, в разумни количества. Т.е. старая се да не местя повече от 10-15 точки която и да е от тях.

Все пак има едно задължително нещо, което трябва да спазвате:

Когато променяте най-светлите тонове, убедете се, че бялото не изгаря, както тук например:

За мен това значи стойности не по-малки от 250, но в зависимост от това колко светла е снимката, може да варират много повече. Същото важи и за черното. Въобще контрастът е хубаво нещо, но както и с шоколада – не бива да се прекалява с него. 

Сега може да си отдъхнете – освен, че сме към края на тази статия, минахме най-сложното. 

Photo Filter

Photo Filter е опцията, която се старая да избягвам като фитнес в неделя, но без която понякога не минавам.

В общи линии Photo Filter задава целият тон на снимката. Дали искате да има по-топло излъчване (изберете Deep yellow например) или малко по-студено такова (някой от първите три Cold филтъра са ми любими), уверете се че и тук сте задали минимални стойностти (за мен максимум 3), защото в противен случай ще изглежда, че има едно цветно перде върху цялата картинка. 

Използвам тази функция, когато съм омотала баланса на бялото при снимане или просто искам да придам по-различно общо настроение. 

Разликата с Hue/Saturation опцията е, че докато Hue/Saturation променя само цветовете, Photo Filter дава отражение и върху бялото, черното и сивото, т.е. променя цялостното усещане за температура.

Крайният резултат

И така. За да стигна до този резултат, с тази конкретно снимка, промених следните неща (не посочвам конкретни стойностти, защото наистина много зависи каква снимка ще се редактира):

  • промених жълтото на някои аксесоари към по-червено, иползвайки опцията Hue на Yellow от Hue/Saturation менюто.
  • увеличих сатурацията на снимката с Saturation от Hue/Saturation и така стана по-ярка
  • увеличих контраста с Levels, като изсветлих леко най-светлите тонове, затъмних средните, затъмних и тъмните съвсем малко и след това изсветлих цялата снимка, отново минимално
  • добавих съвсем лек топъл оттенък с Deep yellow филтъра на Photo Filter 

Иии…. тааа да!

a-3-copy1


 

Добрата новина е, че след като имахте търпение да прочетете цялата статия, явно разполагате със стабилни нерви, така че разучаването на опциите и тяхното приложение едва ли ще представлява какъвто и да е проблем за вас. Опитайте! 🙂

Нека бъде светлина :: Разположение и видове светлина при заснемането на flatlay

Въпреки че сте се сдобили с прилична или не чак до там камера, имате приятен фон и композиция, нещата не се получават като на тази снимка, която толкова сте харесали и искате да пресъздадете. И нямате дори малка представа защо това е така.

Пътят до красивия flatlay е дълъг и трънлив, почти колкото до мечтаното тяло, онзи висок пост в кариерата или до хладилника в 3 през нощта. И все пак и най-дългото пътуване започва с една малка стъпка. В случая е… светлината! Всяка книжка, статия, форум за любители фотографи, навсякъде ви казват, че светлината е най-важна. Но каква, колко и как да бъде разположена? Оказва се, че светлината има не просто главна роля в тая постановка, а всички тези малки и досадни подробности оказват голямо влияние върху крайния резултат.

 

Каква светлина?

Има два основни вида светлина – естествена и изкуствена.

Естествената светлина в общи линии е тази, която ви буди рано сутрин, ако сте пропуснали алармата на часовника и закъснявате за работа. Тя е:

  • напълно достъпна, където и да се намирате
  • лесно се “използва” и определено не ви трябва ръководство за употреба
  • дава естествен, мек завършек на всяка снимка
  • безплатна е

Но също така:

  • нямате почти никакъв контрол върху разположението и яркостта
  • прогнозата сутрин ви става необходима колкото кафето и дава тон на целия ден
  • колкото и големи работохолици да сте, ще трябва да си вземете кратка почивка през нощта

Пример за flatlay сниман на естествена светлина:

DSC_0364.jpg

 

Ако става въпрос за снимки, крушката на тавана не олицетворява изкуствената светлина и ще ви трябва една идея по-професионално осветление (например софтбокс). В този случай с изкуствената светлина:

  • имате контрол върху интензитета и разположението на светлината
  • може да създадете на теория всеки ефект, който пожелаете
  • може да снимате дори в 3 през нощта, ако ви споходи вдъхновението, за разлика от съня

Но също така:

  • нямате представа какво да правите с цялата власт, която ви дава изкуствената светлина и как точно да я използвате
  • на практика не само, че не създавате “уау” ефект с всяка снимка, но дори не може да проумеете причината за това, заради безкрайните възможности на разположение на осветлението
  • заема много място и често ви пада върху главата (но за съжаление не предизвиква ефекта, който ябълката е оказала на Нютон)
  • отива половин заплата дори за базов комплект

Пример за flatlay сниман с изкуствена светлина:

DSC_0531

 

Простата математика не върши работа в случая (т.е. това че изкуствената светлина има повече отрицателни точки, отколкото положителни не е определящо), а по-скоро става въпрос за значението на тези точки и влиянието, което оказват. Сигурна съм, че ще се убедите сами в това само след едно падане на софтбокс върху главата ви. Това определено има ефект на поне две отрицателни точки.

Моят съвет: Започнете с ествествена светлина и след като ви писне да се събуждате с физиономията на синоптичката, вместо с това на мъжа-си/жена-си/котката, преминете към изкуствена.

 

Колко светлина?

Ако използвате естествена светлина има два варианта:

  • снимайте до прозорец , който осигурява достатъчно светлина, но му пуснете едно леко перде все пак или
  • снимайте навън, но задължително на лека сянка и винаги
  • използвайте подходящи часове за снимане – обикновено в интервала 10 – 15 часа, когато светлината е достатъчно силна

Целта е да избегнете директните слънчеви лъчи, които ще дадат прекалено ярък контраст, “изгоряло” бяло и тъмни средни тонове. Ако нищо от последните няколко думи не ви говори нещо, просто последвайте съвета, без да му мислите много.

В зависимост от това колко меки искате да бъдат сенките, увеличете или скъсете разстоянието до прозореца. Повече разстояние значи по-меки сенки (което е хубаво), но и по-тъмни цветове и повече шум (което е лошо). В този случай и ако сте начинаещи, просто се отдайте на принципа проба-грешка.

Ако сте вече про (т.е. прилично разбиране на осветлението) и решите да използвате изкуствената светлина, следвайте същите спъпки, но просто заменете прозореца с един-два софтбокса.

Важно е да знаете, че не бива да действате на принципа “колкото повече, толкова повече” – т.е. да включите всички лампи, да вдигнете всички щори и да сложите мъжа ви да държи още 1-2 фенера за разкош. Различните източници на светлина (като температура, интензитет и тн) само ще объркат нещата. Използвайте само един източник. Вярвайте ми. Просто го направете. Няма обратна психология в случая.

Моят съвет: Ако имате красив, голям и добре изчистен прозорец, ползвайте ествествената светлина – няма нищо по-хубаво от естествените неща, а резултатът винаги е по-красив и (изненада) естетсвен.

 

Как да разположите светлината?

Оптималният вариант е светлината да ви идва от дясно, от ляво или под ъгъл от 45 градуса (т.е. леко отгоре в дясно и леко отгоре в ляво), но никога отдолу. За справка – ето снимка, но която светлината й идва от ляво (в ляво) и такава, на която светлината й идва отдолу (в дясно):

 

Ако не е ясно какво имам предвид, просто когато снимате, се уверете че слънцето ви свети я в лявото, я в дясното око, но никога не огрява там, където слънцето по принцип и без това не огрява. С две думи, не обръщайте гръб на светлината.

Моят съвет и абсолютен game-changer: Има един прост и евтин трик, който отразява и разсейва светлината, прави сенките по-меки, цветовете по-ярки и въобще дава вид на (пооочти) професионално направена снимка.

Използвайте два бели картона (стиропори, кадастрони, даже и чаршафите на простора ще свършат работа), които да отразяват и разсейват светлината. Разположете единия точно на срещуположната страна на тази, от която идва светлината, а другият го разположете на срещуположната на вас (или на тази, от която ще снимате) страна.

Този трик за мен поне е задължителен, без значение дали ще използвате изкуствена или естествена светлина и как точно ще я разположите.

Ето пример как изглежда една и съща снимка, с една и съща обработка с картони (в ляво) и без (в дясно):

 

 

С две думи:

Светлината е от изключително значение за заснемането на каквото и да е. Дали ще е изкуствена или естветсвена, уверете се, че е достатъчна, една и единствена от вид и е разположена така че да огрява и вас, и flatlay композицията ви.


 

Със сигурност има още (прекалено) много величини, от които зависи един добре направен flatlay и всеки с минимален стаж от ден-два в снимането, се е убедил в това. В следващите постове ще се опитам да разглеждам повечето от тях и да споделя личен опит, впечатления, емоции и нерви в това необятно поле фотографията.