5 съвета, които ще ви помогнат да правите по-добри снимки

Тиксото, твоят най-добър приятел

Вложили сте време и стабилни нерви, за да подредите една прилична композиция, обаче ей това кръгло червило срамежливо бяга от кадър, като по пътя повлича още няколко нестабилни характера. И трябва да започнете отначало.

Този път обаче, намерете едно хартиено тиксо. Хартиеното тиксо лесно събира различни елементи, без да оставя трайни следи след приключването на връзката. Така че просто откъснете малко, залепете предмета върху основата и сте готови.

Да повдигнеш настроението… и предметите

Когато снимате с телефон или фотоапарат с не толкова подходящ обектив (моя е такъв например), често ъглите на кадъра се изкривяват, сякаш снимате върху топка, а не върху равна права повърхност.

Вместо да давате няколкостотин за обектив, може да коригирате това, като леко повдигнете външните ъгли на предметите. В зависимост от големината на предмета, може да сложите отдолу капачка например – идеята е да е достатъчно малко, за да не се вижда и достатъчно стабилно, за да държи предмета, който е върху него.

Нищо ти няма – мини с ръкава отгоре

Преди да наредите предметите, забършете праха от тях. Даже този, който не виждате. После го направете още веднъж. Това особено важи за огледални и бляскави повърхности, както и на предмети, които ще снимате от близо.

В началото често пропусках тази стъпка (колко пък прах да събере едно червило в дамската чанта?) и след като прехвърлях кадъра на компютъра се оказа, че всъщност… много! Не че не може да го изтриете на Photoshop, но колко по-лесно е просто да минете предварително с ръкава отгоре, нали?

Welcome to the dark side

Понякога, колкото и да се опитвате да нагласите композицията така, че да е уж равномерно осветена, се получава един дооста светъл край и един стабилно тъмен. Ако вече сте чели статията как да използвате оптимално светлината и все още не ви се получават нещата, пробвайте и с този (наистина малък) трик – разположете светлите предмети в тъмната страна на композицията, а тъмните предмети – в светлата част. Няма да направи чудеса, но ще даде макар и малка визуална разлика в крайния резултат.

Стани, падни за десет

Така и така сте откарали последния час в опити да аранжирате последните си покупки или кафето от сутринта. Използвайте готова композиция и я снимайте поне от още 3 различни ъгъла – отгоре, отстрани, под ъгъл от 45 градуса, от ляво, от дясно, от близо, от далеч, само части от нея или цялата. Въобще – щракайте наволя. Понякога, най-добрите кадри се получават така – непланирано или от ъгъл, който не сте и очаквали, че може да е подходящ. Плюс е, че може да го броите и за сутрешна тренировка с цялото клякане, ставане и стоене на един крак.

Как да използваме естествената светлина и кога какво е подходящо да снимаме

Ще ме огрее ли днес или не? Това е въпросът, който си задават много блогъри, влогъри, инстаграмъри, въобще всички ентусиасти с афинитет към фотографията… а сигурно и гаджето ви на Свети Валентин.

И не е чудно. Светлината е основна част от една добра снимка. Много пъти съм ви споделяла, че ако имате хубава дневна светлина, не ви трябва нищо повече за да направите чудесен кадър. Какво става обаче, ако нямате такава? Трябва ли веднага да помъкнете 1-2 софтбокса, за да направите добра снимка?

Не.

Как да използваме естествената светлина и кога какво е подходящо да снимаме

Continue reading Как да използваме естествената светлина и кога какво е подходящо да снимаме

Нека бъде светлина :: Разположение и видове светлина при заснемането на flatlay

Въпреки че сте се сдобили с прилична или не чак до там камера, имате приятен фон и композиция, нещата не се получават като на тази снимка, която толкова сте харесали и искате да пресъздадете. И нямате дори малка представа защо това е така.

Пътят до красивия flatlay е дълъг и трънлив, почти колкото до мечтаното тяло, онзи висок пост в кариерата или до хладилника в 3 през нощта. И все пак и най-дългото пътуване започва с една малка стъпка. В случая е… светлината! Всяка книжка, статия, форум за любители фотографи, навсякъде ви казват, че светлината е най-важна. Но каква, колко и как да бъде разположена? Оказва се, че светлината има не просто главна роля в тая постановка, а всички тези малки и досадни подробности оказват голямо влияние върху крайния резултат.

 

Каква светлина?

Има два основни вида светлина – естествена и изкуствена.

Естествената светлина в общи линии е тази, която ви буди рано сутрин, ако сте пропуснали алармата на часовника и закъснявате за работа. Тя е:

  • напълно достъпна, където и да се намирате
  • лесно се “използва” и определено не ви трябва ръководство за употреба
  • дава естествен, мек завършек на всяка снимка
  • безплатна е

Но също така:

  • нямате почти никакъв контрол върху разположението и яркостта
  • прогнозата сутрин ви става необходима колкото кафето и дава тон на целия ден
  • колкото и големи работохолици да сте, ще трябва да си вземете кратка почивка през нощта

Пример за flatlay сниман на естествена светлина:

DSC_0364.jpg

 

Ако става въпрос за снимки, крушката на тавана не олицетворява изкуствената светлина и ще ви трябва една идея по-професионално осветление (например софтбокс). В този случай с изкуствената светлина:

  • имате контрол върху интензитета и разположението на светлината
  • може да създадете на теория всеки ефект, който пожелаете
  • може да снимате дори в 3 през нощта, ако ви споходи вдъхновението, за разлика от съня

Но също така:

  • нямате представа какво да правите с цялата власт, която ви дава изкуствената светлина и как точно да я използвате
  • на практика не само, че не създавате “уау” ефект с всяка снимка, но дори не може да проумеете причината за това, заради безкрайните възможности на разположение на осветлението
  • заема много място и често ви пада върху главата (но за съжаление не предизвиква ефекта, който ябълката е оказала на Нютон)
  • отива половин заплата дори за базов комплект

Пример за flatlay сниман с изкуствена светлина:

DSC_0531

 

Простата математика не върши работа в случая (т.е. това че изкуствената светлина има повече отрицателни точки, отколкото положителни не е определящо), а по-скоро става въпрос за значението на тези точки и влиянието, което оказват. Сигурна съм, че ще се убедите сами в това само след едно падане на софтбокс върху главата ви. Това определено има ефект на поне две отрицателни точки.

Моят съвет: Започнете с ествествена светлина и след като ви писне да се събуждате с физиономията на синоптичката, вместо с това на мъжа-си/жена-си/котката, преминете към изкуствена.

 

Колко светлина?

Ако използвате естествена светлина има два варианта:

  • снимайте до прозорец , който осигурява достатъчно светлина, но му пуснете едно леко перде все пак или
  • снимайте навън, но задължително на лека сянка и винаги
  • използвайте подходящи часове за снимане – обикновено в интервала 10 – 15 часа, когато светлината е достатъчно силна

Целта е да избегнете директните слънчеви лъчи, които ще дадат прекалено ярък контраст, “изгоряло” бяло и тъмни средни тонове. Ако нищо от последните няколко думи не ви говори нещо, просто последвайте съвета, без да му мислите много.

В зависимост от това колко меки искате да бъдат сенките, увеличете или скъсете разстоянието до прозореца. Повече разстояние значи по-меки сенки (което е хубаво), но и по-тъмни цветове и повече шум (което е лошо). В този случай и ако сте начинаещи, просто се отдайте на принципа проба-грешка.

Ако сте вече про (т.е. прилично разбиране на осветлението) и решите да използвате изкуствената светлина, следвайте същите спъпки, но просто заменете прозореца с един-два софтбокса.

Важно е да знаете, че не бива да действате на принципа “колкото повече, толкова повече” – т.е. да включите всички лампи, да вдигнете всички щори и да сложите мъжа ви да държи още 1-2 фенера за разкош. Различните източници на светлина (като температура, интензитет и тн) само ще объркат нещата. Използвайте само един източник. Вярвайте ми. Просто го направете. Няма обратна психология в случая.

Моят съвет: Ако имате красив, голям и добре изчистен прозорец, ползвайте ествествената светлина – няма нищо по-хубаво от естествените неща, а резултатът винаги е по-красив и (изненада) естетсвен.

 

Как да разположите светлината?

Оптималният вариант е светлината да ви идва от дясно, от ляво или под ъгъл от 45 градуса (т.е. леко отгоре в дясно и леко отгоре в ляво), но никога отдолу. За справка – ето снимка, но която светлината й идва от ляво (в ляво) и такава, на която светлината й идва отдолу (в дясно):

 

Ако не е ясно какво имам предвид, просто когато снимате, се уверете че слънцето ви свети я в лявото, я в дясното око, но никога не огрява там, където слънцето по принцип и без това не огрява. С две думи, не обръщайте гръб на светлината.

Моят съвет и абсолютен game-changer: Има един прост и евтин трик, който отразява и разсейва светлината, прави сенките по-меки, цветовете по-ярки и въобще дава вид на (пооочти) професионално направена снимка.

Използвайте два бели картона (стиропори, кадастрони, даже и чаршафите на простора ще свършат работа), които да отразяват и разсейват светлината. Разположете единия точно на срещуположната страна на тази, от която идва светлината, а другият го разположете на срещуположната на вас (или на тази, от която ще снимате) страна.

Този трик за мен поне е задължителен, без значение дали ще използвате изкуствена или естествена светлина и как точно ще я разположите.

Ето пример как изглежда една и съща снимка, с една и съща обработка с картони (в ляво) и без (в дясно):

 

 

С две думи:

Светлината е от изключително значение за заснемането на каквото и да е. Дали ще е изкуствена или естветсвена, уверете се, че е достатъчна, една и единствена от вид и е разположена така че да огрява и вас, и flatlay композицията ви.


 

Със сигурност има още (прекалено) много величини, от които зависи един добре направен flatlay и всеки с минимален стаж от ден-два в снимането, се е убедил в това. В следващите постове ще се опитам да разглеждам повечето от тях и да споделя личен опит, впечатления, емоции и нерви в това необятно поле фотографията.